Атлантида

    Платон (482-347г.пр.Хр.)  твърди, че прочел историята за Атлантида в текстовете на гръцкия философ Солон  (638-558г.пр.Хр.) , който пък я чул от египетския жрец, Нейт. В историята се разказва, че гръцкият бог Посейдон създал Атлантида за една красива жена на име Клейто, в която бил влюбен. Посейдон направил огромен остров, широк 700 км и го покрил с гъсти гори и плодородни равнини.

    На южния бряг на острова издигнал планини, а на върха им-дворец за Клейто. Стените му били сребърни, а куполите-златни. Таванът бил от слонова кост и украсен със злато, сребро и орихалк  (непознат метал, който искрял като огън) .

    Настъпили тежки времена. Дребнави кавги и съперничества изместили стремежа към божествените идеали. Жителите на Атлантида вече не почитали красотата, а ламтели за злато и скъпоценни камъни, поискали даже да владеят целия свят. Това много разгневило Зевс и той наказал жестоко брат си Посейдон. Обиден и ядосан, Посейдон надигнал морето и огромна вълна погълнала Атлантида.Платон споменава, че това се случило 9 хиляди години преди неговото време.

    Историята на Платон бързо се забравила, но няколко столетия по-късно Плиний Стари с уговорки написва, че може би Атлантида се е намирал зад Стълбовете на Херкулес  (т.е. Гибралтарския проток) .

    През 15 век се откриват  текстовете на Платон и Атлантида отново се оказва в центъра на вниманието.След откриването на Америка много историци и писатели приемат, че Новият свят и Атлантида са едно и също място.

    Едва през 1870 г., когато Игнациус Т. Донъли написва книгата „Атлантида, праисторическия свят“, интересът към потъналия остров се възражда отново.Оттогава се изписват тонове публикации и хиляди книги. В някои от тях пише, че цивилизацията на Атлантида е началото на всичко, че Египет и Месопотамия , ацтеките и маите са бледи копия и били създадени от оцелелите атланти.

    За местоположението на Атлантида са посочени много различни места –Азорските и Канарските острови, брега на Алжир, Кавказ, Каспийско море, Швеция, Малта, Бразилия, Исландия, Сахара, Индия, Британските острови и много други.

    Ако оставим настрана всички научно-фантастични разкази, то къде все пак се е намирала Атлантида? Ако толкова голям остров е потънал, то географите би трябвало да намерят поне някакви останки по дъното на Атлантическия океан. По дънотоп на Средиземно море също не е открито нищо.

    Напълно възможно обяснение е, че Платон създал една поучителна притча, за да покаже на съгражданите си как алчността може да предизвика гнева на боговете. В крайна сметка само Платон знае дали е така.

    За нас Атлантида продължава да си остава една недостижима красива мечта, която се губи зад хоризонта на нашето въображение.