Мона Лиза

    Мона Лиза е нарисувана от Леонардо да Винчи(1503-1517) с маслени бои. Тук бих искала да изброя някои верни(и не чак толкова) факти за тази известна картина. 

    1. Кой е позирал за картината?

    Според някои източници Леонардо е използвал елементи от своето лице за картината.

    Според други Леонардо е използвал лицето на своя асистент Леонардо Салай, в който тайно бил влюбен. Винчети твърди, че в очите на Мона Лиза се забрелязват буквите L и S, но според учени, изследвали я много дълго, не са намирали никакви букви или цифри. Според някои Салай е позирал и за картината "Йоан Кръстител". Според много от посетителите на Лувъра има прилики между двете картини.

    Други смятат, че това е портрет на съседката на Леонардо. По-ранно пък се е смятало, че на картината е изобразена Лиза Герардини - млада съпруга  на флорентински богаташ.

    2. Най-ранно копие.

    Сега вече знаем защо Мона Лиза се усмихва толкова загадъчно - защото винаги е знаела, че има двойничка.

    И така може да се съобщи новината на мадридския музей "Прадо", който обяви преди няколко дни, че разполага с уникално копие на шедьовъра на Леонардо да Винчи.

    Не е изключено то да е направено от негов ученик по същото време и в същото студио, където Да Винчи рисува оригинала между 1503 и 1506 година.

    По света са известни и други копия на "Джокондата", но никое от тях не е от това време и не разкрива толкова подробности. Една от причините е, че досега то е било покрито с потъмнял пласт боя, защитил първоначалната картина.

    Специалистите от мадридския музей държат на заключенията си, че това е нещо повече от студийно копие - то се е променяло според това как Леонардо е развивал оригиналната композиция. Премахването на черната боя разкрива много по-детайлно изобразяване на тосканския пейзаж, а на потъмнелия лак - далеч по-младо и жизнено лице, по-игриви очи и усмивка. Много повече се вижда от стола, дрехата и полупрозрачния воал около лявото й рамо.

    Напуканият и потъмнял оригинал в "Лувъра" кара изобразената жена да изглежда на средна възраст, докато от копието севижда, че тя по-скоро е била в началото на 20-те си години.

    Друга причина толкова късно да бъде направено откритието е, че заради черния фон се е смятало, че копието е дело на фламански копист от ХVІ-ХVІІ век. Смятало се е, че основата е дъб, който рядко се е използвал в Италия в годините на Леонардо, докато сега се оказва, че става дума за орех, върху какъвто е нарисувана и "Джокондата". Размерът (76 на 57 см) е много близък до този на оригинала (77 на 53 см).

    Сравняването на картината с инфрачервени снимки на "Мона Лиза" от 2004г. (на тях се вижда как под видимата повърхност се е развивала и променяла композицията) разкрива, че двете са рисувани една до друга.

    Копие на "Мона Лиза" от ученик, който е седял до Леонардо

    Никой не знае точно кой може да е копирал и дори да е седял до Леонардо, когато той е скицирал или довършвал картината.

    Френският специалист по защита на произведения на изкуството Бруно Ботен обаче смята, че това е бил един от двамата любими ученици на художника - Андреа Салаи или Франческо Мелци.

    Не е известно кога картината попада в испанската кралска колекция, както и кога е добавена черната боя върху нея. Не е изключено това да е станало през ХVІІІ век и сред версиите е дори тази, че е трябвало да заприлича на други портрети в същото помещение, нарисувани на тъмен фон.

    3. Начин на изрисуване

    Използвайки различни рентгенови технологии екип учени откри тайната на колорита на Мона Лиза. Картината е нарисувана с популярната през Ренесанса техника „сфумато”. Това е нанасяне на слоеве пигмент, лак и масло – крайният резултат са изключително реални светлосенки, по-голяма дълбочина на фона и особена, замъглена въздушна перспектива. Изследването на Филип Уолтър разкрива, че Да Винчи е нанесъл около 30 различни слоя боя, някои от които с дебелина между един-два микрометра и 30-40 микрометра на най-тъмните места в загадъчната картина. Гениалният художник най-вероятно е използвал смес от маслени бои и смоли. Най-любопитното е, че дори с рентгеновия спектрален анализ откриването на следи от четката на художника е било „почти невъзможно” според Уолтър. 

Това са сайтовете, от които съм събирала информация:

www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/05/1759760_kopie_na_mona_liza_ot_uchenik_koito_e_sedial_do/

https://hicomm.bg/science/otkriha-tajnata-na-kolorita-na-mona-liza.html

https://lubopitni-fakti.blogspot.com/2011/10/blog-post_09.html