Оскар Уайлд

    Оскар Уайлд (на английски : Oscar Wilde) е ирландски и британски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество, заради непристойно поведение.

    Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

    През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

    След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, романи и др.

    Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

    Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

        Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)

        Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)

        Идеалният мъж (1895)

        Жена без значение (1893)

    Пише и издава 2 сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

    Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак

    Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

    След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

    Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Ранни години

    Оскар Уайлд е второто от трите деца на Сър Уилиям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (speranza — италианската дума за надежда) пише поезия за революционното движение "Млада Ирландия" и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си личи от картините и бюстовете в нейния дом. Уилиям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 удостоен с рицарско звание. Той също пише книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в местната англиканска църква, Свети Марк.

    Освен децата от съпругата си, Сър Уилиям Уайлд става баща на три извънбрачни деца преди да се ожени. Това са Хенри Уилсън и сестрите Емили и Мери Уайлд, които не са от майката на Хенри. Сър Уилиям признава бащинството на незаконните си деца и осигурява образованието им.

    Преди да тръгне на училище на деветгодишна възраст, малкият Оскар получава домашно образование от учител французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици.

Университетски живот

    Оскар Уайлд учи в колежа "Тринити" от 1871 до 1874, където е приет със стипендия. През тези години се заражда интересът му към гръцката литература. В "Тринити" Уайлд спечелва множество отличия, а след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия. Там той проявява влечение към масонството, а след като започва редовно да посещава католически литургии и дори пътува до Рим, където получава аудиенция от папа Пий IX, след която остава напълно изумен, Уайлд изпитва желание да стане католик. Това решение е прието остро от баща му, който го заплашва със спиране на средствата, които му предоставя за образованието. Оскар урежда всичко относно кръщенето си, но в последния момент се отказва, запазвайки интерес към католическите богослужение и литургии за цял живот.

    Във времето, през което Оскар Уайлд учи в Оксфорд, той става известен с ролята си в естетичните и декадентски движения. Той ходи с дълга коса, въпреки че от време на време играе бокс открито презира "мъжествените" спортове и украсява стаята си с пера от паун, лилии, слънчогледи, син порцелан и други предмети на изкуството. Някои елементи у тези естети, към които се причислява Оскар Уайлд, предизвикват презрение, но техните сантиментално отношение към света и показно облекло им стават отличителни белези. Уайлд веднъж претърпява физическа разправа с четирима свои състуденти и, изненадвайки всички, се справя с тях собственоръчно. До третата си година в Оксфорд Уайлд вече е започнал да изгражда образа си в обществото. Той също не приема образованието си в университета като единствен път към знания и това негово отношение предизвиква временното му изключване след като не се закъснява с около един месец след започването на семестъра заради кратко пътешествие в Гърция.

    В Оксфорд Уайлд също се среща с двама писатели, които имат силно влияние върху цялото му творчество. Това са Уолтър Патър и Джон Ръскин. Патър е автор на книга за историята на Ренесанса, в която той описва идеите си, че трябва да се обръща най-голямо внимание на чувствителността на човека към изкуството и в която той се опитва да възкреси отношението към изкуството от Античността. Тази книга Уайлд винаги носи със себе, той знае наизуст части от нея и тя заражда чувството му за отдаденост към изкуството. Джон Ръскин, от своя страна, дава на цел на творчеството на Уайлд. Ръскин не приема идеите на Патър и твърди, че значението на изкуството се крие в потенциала му да подобрява обществото. Оскар с интерес посещава лекциите на Ръскин и дори се включва в проекта му да превърне стара заблатена алея в красив път с цветя около него, което е проява на изключително уважение от страна на младия Уайлд, на когото не му се отдава нито ранното ставане, нито физическия труд.

    През ноември 1878 година Оскар Уайлд завършва като бакалавър на изкуствата с отличие.

    Начало на активна творческа кариера

Дебют в обществото

    След завършването си в Оксфорд, Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своя приятелката от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно. Също споменава намерението си да „се завърне в Англия, сигурно за дълго“. Така и прави – отпътува през 1878 и след това посещава Ирландия само два пъти за кратко.

    Несигурен какво да прави, той пише на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, но неуспешно, и се установява в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в САЩ, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учи в „Тринити“, през 1881 Уайлд издава първия си сборник „Стихотворения“. Книгата като цяло е добре приета, още на следващата година започват да се разпространява от различни издатели, но все пак сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд обвиняват Уайлд в плагиатство, а сатиричния вестник „Пънч“ осмива младия писател.

Цитати

• Абсурдно е да има железни правила за това какво човек трябва да чете и какво не. Повече от половината от съвременната култура зависи от това, което човек не бива да чете.
• Амбицията е последното убежище на неудачника.
• В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето.

• В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност. — "Портретът на Дориан Грей"

• В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.

• Винаги, когато човек прави някоя абсолютна глупост, се ръководи от най-благородни подбуди. — "Портретът на Дориан Грей"

• Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.

• Всеки в края на краищата се оказва някой друг.

• Всеки ден ми е все по-трудно да живея достойно за моя син порцеланов сервиз.

• Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

• Всички велики идеи са опасни.

• Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре.

• Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

• Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите.

• Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов.

• Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други.

• Да обичаш значи да надминеш себе си

• Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.

• Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.

• Днес всички сме тъй безпарични, че единственото, което можем да сипем щедро, са комплиментите.

• Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.

• Добрите хора принасят много вреда в живота... И главно, защото придават такова огромно значение на лошите. — "Ветрилото на лейди Уиндърмир"
• Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.
• Единствената утеха за глупостите, които човек прави, е че винаги се хвали, след като ги е извършил.

• Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. — Портретът на Дориан Грей

• Една идея, която не е опасна за никого, не заслужава да се нарича идея.

• Ергените вече не са на мода. Те са пропаднало общество. За тях се знае прекалено много.

• Естествеността е просто поза, и то най-дразнещата, която познавам. — "Портретът на Дориан Грей"

• Жената с минало няма бъдеще

• Жените никога нямат какво да кажат, но го казват по очарователен начин.

• Жените се защитават, като атакуват, и техните атаки се състоят от странни и изненадващи капитулации. — "Портретът на Дориан Грей"

• Жените се отнасят към нас, мъжете, така, както човечеството към боговете си: те ни се кланят и ни досаждат, постоянно искайки нещо.

• Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.

• Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.

• За да се запазят здравите отношения в семейството, бащата не трябва нито да се вижда, нито да се чува.

• За критика, дадена книга е само повод да създаде свое собствено произведение, което въобще не е задължително да има нещо общо с обсъжданата книга.

• Зад всяко изящно нещо, което е съществувало, е имало нещо трагично.

• Извинете, че не Ви познах, но толкова съм се променил!

• Има нещо фатално в добрите решения - те винаги идват твърде късно. — "Портретът на Дориан Грей"

• Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.
• Имам най-прости вкусове. Задоволявам се само с най-доброто.
• Истината рядко е чиста и никога проста.

• Книгите, наричани от хората безнравствени, са онези, които им представят собствения им позор.

• Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца. — "Портретът на Дориан Грей"

• Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново.

• Когато някой е съгласен с мен, винаги имам впечатлението, че грeша!

• Когато сме щастливи винаги сме добри, но не винаги когато сме добри сме щастливи.

• Кой е беден, ако е обичан?

• Който се бои от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях.

• Красотата е чудо на чудесата. Само повърхностните хора не съдят по външния вид.

• Любовта и лакомията оправдават всичко.

• Малкото искреност е опасна, а многото искреност е абсолютно пагубна. — "Критикът като художник"

• Мечтател е онзи, който намира пътя си само на лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора.

• Модата е това, което човек облича. Не е модерно това, което обличат другите хора.

• Модно е това, което носим ние, а старомодно е онова, което носят другите.

• Моралното чувство у човека на изкуството е непростима маниерност на стила.

• Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.

• Мъжът може да е щастлив с всяка жена стига да не я обича.

• На ергените трябва да се налагат тежки данъци. Не е справедливо някои хора да са по-щастливи от други.

• На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.

• Най-страшното нещо на света е скуката.

• Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.

• Невежеството е като деликатно цвете: докоснеш ли го, цветът се разпада.

• Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко. — "Жена без значение"

• Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден.

• Никой не е достатъчно богат,за да откупи миналото си.

• Никой не среща два пъти идеала си. Малцина го срещат дори и веднъж.

• Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане

• Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.

• Обожавам простите удоволствия, те са последно убежище на сложните личности. — "Жена без значение"

• Образованите противоречат на другите, мъдрите на себе си.

• Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.

• Опит е името, с което много хора наричат грешките си.

• Оптимизмът започва с широка усмивка и завършва със сини очила.

• Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си —заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.

• Работата е проклятието на пиещата класа.

• Разликата между каприза и "вечната любов" е само тази,че капризът трае малко повече.

• Светът е сцена, но постановката е твърде слаба. — "Престъплението на лорд Артър Савил"

• Снощи тя имаше по себе си прекалено много руж и недостатъчно дрехи. У една жена това винаги е признак на отчаяние. — "Идеалният мъж"

• Съвестта и страхът са всъщност едно и също нещо. Съвестта е търговската марка. — "Портретът на Дориан Грей"

• Съгрешавайки, човек се избавя от влечението към греха.

• Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.

• Трагедиите на другите са всякога отчайващо банални. — "Портретът на Дориан Грей"

• Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.

• Циникът е човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо.

• Цялата прелест на миналото е, че е минало.

• Чудовищно е, че зад гърба ни хората говорят неща, които са абсолютно верни.
•     На света има само  едно нещо по- лошо от това да те обсъждат, и то е да не те обсъждат.
• Циник е човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо.
• Джентълмен е някой, който никога не наранява нечии чувства без да иска.
• Малко искреност е опасно нещо, а голям дял от нея е абсолютно фатален.
• Мъжът може да бъде щастлив с всяка жена, стига да не я обича.
• Поетът може да преживее всичко, освен печатна грешка.
• Нещо не е непременно вярно, защото човек умира за него.
• Жените стават като техните майки. Това е тяхната трагедия. Мъжът обаче, не. Това е неговата.
• Винаги прощавай на враговете си. Нищо не ги дразни повече от това.
• Честолюбието е зародишът, от който израства цялото стебло на благородството.
• Амбицията е последното спасение от провала.
• Америка е единствената страна, която отиде от варварство към упадък, без цивилизация по средата.
• Чудесен човек; Той няма никакви врагове; и никой от приятелите му не го харесва.
• Заблуждаване на другите. Това е, което светът нарича романс.
• Демокрация значи просто налагане със сопа на хората, от хората и за хората.
• Наистина ли мислиш, че слабостта е това, което те въвлича в изкушение? Казвам ти, че има ужасни изкушения, за които се изискват сила, сила и кураж да бъдеш въвлечен в.
• Опит е просто името, което даваме на грешките си.
• Модата е форма на грозота, толкова непоносима, че трябва да я сменяме на всеки 6 месеца.
• Как една жена може да бъде щастлива с мъж, който настоява да я третира, така сякаш е напълно нормално човешко същество.
• Не съм достатъчно млад да знам всичко.
• Толкова съм умен, че понякога не разбирам нито дума от това, което говоря.
• Избирам приятелите си по техния добър външен вид, познатите си по техните добър характер и враговете си по техния интелект. Човек трябва да бъде много внимателен при избора на враговете си.
• Нямам нищо за деклариране, освен гения си.
• Имам най- простичък вкус. Винаги се задоволявам с най- доброто.
• Никога не пътувам без дневника си. Човек трябва винаги да има нещо сензационно за четене докато пътува с влака.
• Влагам целия си гений в живота си. Влагам само таланта си в работата.
• Виждам кога мъжете обичат жените. Те им дават всичко, освен малка чост от живота си. Но жените, когато те обичат, те дават всичко.
• Понякога си мисля, че Бог, в създаването на човека, някакси е надценил възможностите си.
• Илюзията е първото от всички удоволствия.
• В модерния живот, нищо не предизвиква такъв ефект, като добрата баналност.  Прави целия свят сроден.
• Много е тъжно, че тези дни има толкова малко безполезна информация.
•  Човек може да вярва в невъзможното, но никога не може да повярва в невероятното.
• Човек е по- малко себе си, когато говори от свое име. Дай му маска и той ще ти каже истината.
• Мъжете винаги искат да бъдат първата любов на жените. Жените харесват да бъдат последния романс на мъжете.
• Нравствеността е просто поведението, което възприемаме, спрямо хора, които персонално не харесваме.
• Повечето хора са други хора. Техните мисли са нечии чужди мнения, техните животи са имитация, техните страсти – цитиране.
• Никой обект не е толкова красив, че при определени обстоятелства, да не изглежда грозен.
• Нищо не може да излекува душата, освен разсъдъкът, точно както нищо не може да излекува разсъдъкът, освен душата.
• Човек трябва винаги да е влюбен. Това е причината поради, която човек никога не трябва да се жени.
• Човек трябва винаги да играе честно, когато има печелившите карти.
• Миналото на човека е това, което той е. Това е единствения начин, по който хората трябва да бъдат съдени.
• Обикновенното богатство може да бъде откраднато; истинското богатство не може. В твоята душа има безкрайно много прекрасни неща, които не могат да бъдат взети от теб.
• Нашия стремеж трябва да бъде да управляваме сами себе си, нашето истинско царство. А истинския прогрес е да знаем повече, да бъдем повече и да правим повече.
• Песимист: този, който когато може да избира между две злини, избира двете.
• Въпросите никога не са недискретни, отговорите понякога са.
• Присмехът е данъкът, който посредствените заплащат на гениите.
• Обществото съществува само като умствена концепция. В истинския свят има само индивиди.
• Някои носят щастие където и да отидат, други когато и да си тръгнат.
• Успехът е наука; ако имаш условията, ще имаш и резултата.
• Критикът трябва да образова публиката; артистът трябва да образова критикът.
• Старите вярват на всичко, зрелите подозират всичко, младите знаят всичко.
• Публиката е невероятно толерантна. Прощава всичко, освен гениалността.
• Добре възпитаните противоречат на другите хора. Мъдрите противоречат на себе си.
• Светът е сцена, но пиесата е лошо поставена.
• Има само две трагедии в живота: едната е да не получиш, каквото искаш, и другата е да го получиш.
• Тези дни човек знае цената на всичко и стойността на нищо.
• Това напрежение е ужасно. Дано продължи.
• Да обичаш себе си е началото на един доживотен романс.
• Когато боговете искат да ни накажат, те отговарят на молбите ни.
• Когато и човек да направи нещо напълно глупаво, винаги е от благородни мотиви.
• Всеки път, когато хората се съгласят с мен, чувствам че трябва да съм в  грешка.
• Жените ни обичат заради нашите недостатъци. Ако имаме достатъчно от тях, ще ни простят всичко, дори нашите колосални интелекти.